Пак мудерно, 'ма пу селски
Я помагай, мила мале -
дръж туй животинче,
че да впрегна, мале,
конче със юларче.
Та да ида, мале,
Койчо да си крАдна -
на сърце ми лЕжи, мале,
пустият му малчо.
Няма да го бия, мале,
туй ти обещавам,
само ще го метна, мале,
връз седлото - вързан.
Да не бяга, мале!
Двама да си дойдем,
та със него барем
нощем да се топлим.
Той по цял ден, мале,
няма да работи,
че ще бъде, мале,
от мен много пОтен.
Аз ще му донасям още
и винце, и пуйка,
силици да сбира, мале,
милата светулка.
Ще си зная, мале,
колко с мене може,
Никакво "не мога", мале -
ще си плаща глоба.
Ще го пращам, мале,
долу, във дерето,
да събира дренки, мале,
дребни за овцете.
Тъй ще дойде, мале,
ум му връз "гаванка"-
нек' си знае още
върлата стопанка.
Че съм люта, знаеш,
ланска съм ракия.
Ще "замезя" с него -
няма да се крия.
Той, ако е умен, мале,
няма да се дърпа,
а ще се представя, мале,
кат катър на кЪра.
Ще ми е отмора, мале,
след делата прашни.
А ако не може, мале,
го сменЯвам с... Нещо!;-)
© Петя Кръстева All rights reserved.
