Хей, здравей! Отново съм дошъл да те обичам и отново след това да скъсам с теб. Знам, "срамотата" няма мойто име, но гневът има моите очи. Две ръце с примка от лъжи, души те, пристяга бавно, за да може мъката да е не секунда, а вечен изтерзан час. Отново пиша поеми за нас. Ти си тук, аз - навсякъде, но не и при теб. Отново ми повярва - умея добре да лъжа. Лъжата има моя вкус и моята коса... ... знаеш, че с мен... пак ще си сама...
Благодаря, че това произведение ви е привлякло вниманието.Искам само да кажа, че това е отговор на едно друго, което ще публикувам утре или най късно в понеделник.Успех на всички
Поздравления за доблестта да бъдеш откровен със себе си и да го споделиш с нас ! Да...има ярост, има и жестокост - жестоко самобичуване ... Павел, страданието преражда човека, помага му осъзнато да върви напред и нагоре, към съвършенството...Отново съм впечатлена от силата на духа ти! Поздравления за стиха, чудесен е !
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
но не и при теб.
Поздравления! Силен стих!