May 24, 2015, 5:16 PM

Пак ще боли 

  Poetry
347 0 2

Докосваш ме нежно,

припомняш предишните дни.

Време е нужно.

Не се прощават лесно лъжи.

Очите ми бяха пълноводни реки.

Наводниха живота ти,

обърна глава. 

Сега  потъжи.

Искам те. Чувстваш го.

Изгарям в мечти.

Далечни спомени се

завръщат и шепнат

"пак ще боли!"

Сърцето  не иска -

далече отпъжда голи слова.

Това вече го преживя!

Дълги години топи преспи -

навяна тъга!

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Здравей, Васе.Включвам се много късно, но не съм те забравила.Много дълбоко докосваща творба, но и болката теб е докоснала.Разбирам те.
    Ако има истинска обич, бори се за нея.Прегръщам те и те поздравявам!
  • С Анастасия! Честит празник, Василке!
    Здраве и любов ти желая!
Random works
: ??:??