Докосваш ме нежно,
припомняш предишните дни.
Време е нужно.
Не се прощават лесно лъжи.
Очите ми бяха пълноводни реки.
Наводниха живота ти,
обърна глава.
Сега потъжи.
Искам те. Чувстваш го.
Изгарям в мечти.
Далечни спомени се
завръщат и шепнат
"пак ще боли!"
Сърцето не иска -
далече отпъжда голи слова.
Това вече го преживя!
Дълги години топи преспи -
навяна тъга!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
