Пак ще боли
Докосваш ме нежно,
припомняш предишните дни.
Време е нужно.
Не се прощават лесно лъжи.
Очите ми бяха пълноводни реки.
Наводниха живота ти,
обърна глава.
Сега потъжи.
Искам те. Чувстваш го.
Изгарям в мечти.
Далечни спомени се
завръщат и шепнат
"пак ще боли!"
Сърцето не иска -
далече отпъжда голи слова.
Това вече го преживя!
Дълги години топи преспи -
навяна тъга!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
