24.05.2015 г., 17:16 ч.

Пак ще боли 

  Поезия
296 0 3

Докосваш ме нежно,

припомняш предишните дни.

Време е нужно.

Не се прощават лесно лъжи.

Очите ми бяха пълноводни реки.

Наводниха живота ти,

обърна глава. 

Сега  потъжи.

Искам те. Чувстваш го.

Изгарям в мечти.

Далечни спомени се

завръщат и шепнат

"пак ще боли!"

Сърцето  не иска -

далече отпъжда голи слова.

Това вече го преживя!

Дълги години топи преспи -

навяна тъга!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, Васе.Включвам се много късно, но не съм те забравила.Много дълбоко докосваща творба, но и болката теб е докоснала.Разбирам те.
    Ако има истинска обич, бори се за нея.Прегръщам те и те поздравявам!
  • Васе, отново докосваш тънките, но дълбоки струни на душата - болка по любовта и евентуалната раздяла, но дали в пепелта, не е останало някое въгленче, което да я разгори по-силна и буйна от всякога...........Дано да е така........чувствено, лирично, нежно и дълбоко.....така, както ти го можеш, поздрави Васе!
  • С Анастасия! Честит празник, Василке!
    Здраве и любов ти желая!
Предложения
: ??:??