Откакто си отиде,
аз имам само залези –
пронизващи ме с поглед,
настоятелни, канещи
да премина чертата…
Все ме възпира някой стих
от скромна твоя книжка,
така проникновен и тих,
почти като въздишка.
Усетила душата ти,
оставам на земята,
но опит правя за летеж.
На птицата сърцето -
простор е моят див стремеж,
където все те търся,
обикновен, добър Човек…
© Росица Танчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
