Пак те търся…
Откакто си отиде,
аз имам само залези –
пронизващи ме с поглед,
настоятелни, канещи
да премина чертата…
Все ме възпира някой стих
от скромна твоя книжка,
така проникновен и тих,
почти като въздишка.
Усетила душата ти,
оставам на земята,
но опит правя за летеж.
На птицата сърцето -
простор е моят див стремеж,
където все те търся,
обикновен, добър Човек…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
