Eia (Росица Танчева) Eia (Росица Танчева)
30 436
Feb 7, 2015, 11:33 PM

Пак за Спарта и Атина

  Poetry
725 0 6

Да се приспособявам не умея

и скоро ще изчезна като вид.

 

Летящоромантично все си пея.

За мене храмът още не е мит.

   

Но ми остава малко да лудея.

Главата блъскам си от зид във зид…

   

Спаси ме, Боже – да не доживея

въздигането на Спарта във хит!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Благодаря за мненията, относно миниатюрката ми!
  • purko59 (Ангел Веселинов)
    purko59 (Ангел Веселинов)
    Чудесно! Много хубава миниатюрка!
    Поздрави!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    "Да се приспособявам не умея
    и скоро ще изчезна като вид...
    Но ми остава малко да лудея.
    Главата блъскам си от зид във зид."

    В този фрагмент си казара толкова много, Роси, че дори тръпки ме побиват. Ще избегнем ли Спарта - предстоящата война, в която великите сили - за кой ли път, въвличат малка България?
    Въпреки, че стихотворението ти е лично и изповедно, то е и обобщаващо, а това го прави особено ценно, защото с малко думи си казала много неща.

    Поздравление и хубава неделя!
  • vodoleia (Мария)
    vodoleia (Мария)
    Дано летящите романтици да разбият зидовете!
    Поздрави!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Летящо-романтичен" поздрав!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0