7.02.2015 г., 23:33 ч.

Пак за Спарта и Атина 

  Поезия
542 0 6

Да се приспособявам не умея

и скоро ще изчезна като вид.

 

Летящоромантично все си пея.

За мене храмът още не е мит.

   

Но ми остава малко да лудея.

Главата блъскам си от зид във зид…

   

Спаси ме, Боже – да не доживея

въздигането на Спарта във хит!

 

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за мненията, относно миниатюрката ми!
  • Чудесно! Много хубава миниатюрка!
    Поздрави!
  • "Да се приспособявам не умея
    и скоро ще изчезна като вид...
    Но ми остава малко да лудея.
    Главата блъскам си от зид във зид."

    В този фрагмент си казара толкова много, Роси, че дори тръпки ме побиват. Ще избегнем ли Спарта - предстоящата война, в която великите сили - за кой ли път, въвличат малка България?
    Въпреки, че стихотворението ти е лично и изповедно, то е и обобщаващо, а това го прави особено ценно, защото с малко думи си казала много неща.

    Поздравление и хубава неделя!
  • Дано летящите романтици да разбият зидовете!
    Поздрави!
  • "Летящо-романтичен" поздрав!
  • Роси, здравей!И аз никак не умея да се приспособявам.
    Много ми харесва творбата ти, особено финала:
    "Спаси ме, Боже - да не доживея
    въздигането на Спарта във хит!"
    Поздравявам те и ти желая лека нощ!
Предложения
: ??:??