Обгърнат в студени стени,
на моята малка панелка,
останал съм само с мечти
и с мъничка топла постелка.
Коминът горещ бе до вчера
от комшия на долен етаж,
а днес няма къде да се сгрея,
сякаш рязко направих вираж.
Но по-добре ще сме двама,
дори и да нямаш постелка,
от мен получаваш покана
за моята малка панелка.
Добрев
© Атанас Добрев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
