Парадокси
Мълчаливите пейзажи многословни са –
източник на многотомното невежество.
И пироните на кръста божий, тежък,
приковали са до кръв отечеството.
Най-отровни са ядливите подробности
от битието на един отшелник;
на един безделник, чиито кости даже
станали са вече непотребни.
Ала кой умее да жонглира със понятия,
които са излезнали от употреба –
чест, достойнство, праведност и грях...
Слънцето през лупа кой ли гледа?
Тъй като човекът
е излишен за човека
и късметът ни
от неуспехи е подплашен,
по-добре да бъдем
просто непознати,
вместо да грешим до болка.
И да плащаме.
А животът е така параноичен –
постоянно дебне за смъртта насреща.
Виждаме го често черно-бял, двоичен:
единици с нули. Между тях – надеждата...
източник на многотомното невежество.
И пироните на кръста божий, тежък,
приковали са до кръв отечеството.
Най-отровни са ядливите подробности
от битието на един отшелник;
на един безделник, чиито кости даже
станали са вече непотребни.
Ала кой умее да жонглира със понятия,
които са излезнали от употреба –
чест, достойнство, праведност и грях...
Слънцето през лупа кой ли гледа?
Тъй като човекът
е излишен за човека
и късметът ни
от неуспехи е подплашен,
по-добре да бъдем
просто непознати,
вместо да грешим до болка.
И да плащаме.
А животът е така параноичен –
постоянно дебне за смъртта насреща.
Виждаме го често черно-бял, двоичен:
единици с нули. Между тях – надеждата...
© Константин Дренски All rights reserved.
