Парадокси

3.02.2012 г., 19:49 ч.

Поезия

511 0 1

Мълчаливите пейзажи многословни са –
източник на многотомното невежество.
И пироните на кръста божий, тежък,
приковали са до кръв отечеството.

Най-отровни са ядливите подробности
от битието на един отшелник;
на един безделник, чиито кости даже
станали са вече непотребни.

Ала кой умее да жонглира със понятия,
които са излезнали от употреба –
чест, достойнство, праведност и грях...
Слънцето през лупа кой ли гледа?

Тъй като човекът
е излишен за човека
и късметът ни
от неуспехи е подплашен,
по-добре да бъдем
просто непознати,

вместо да грешим до болка.
И да плащаме.

А животът е така параноичен –
постоянно дебне за смъртта насреща.
Виждаме го често черно-бял, двоичен:
единици с нули. Между тях – надеждата...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

icohim (Христо Стоянов)

2012-02-03T19:52:42+02:00

единици с нули. Между тях – надеждата... - страшно добър парадокс е това!