Парадът на еднодневките
ПАРАДЪТ НА ЕДНОДНЕВКИТЕ
Мен тая заран малко ме е яд.
Не питайте защо съм тъй посърнал.
Часовника си върнах с час назад,
но младостта си мога ли да върна?
Отново да се хвърля в дълбини
след птиците из шеметни небета.
Да бъдат мои всичките жени! –
или – от мен да мине! – всяка трета.
Да ми бълбукат пролетни реки
и да ми трака на комина щъркът.
Така летят секундните стрелки,
че иде ми с юмрук да ги изкъртя!
На някоя планета – сред цветя –
със НЛО-то да се депортирам?
Пък аз какво? – на стихчета летя,
и вече пия третата си бира.
И гледам го – ужасен циферблат! –
и триж по трижди по-ужасна дума.
Над блатото на тоя бързащ свят
лети животът, бърз като куршума.
Какво сме? Еднодневки на парад,
отнесли нейде малките си тайни.
Върнете си часовника назад? –
и помислете колко сме нетрайни.
© Валери Станков All rights reserved.
