ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
Nov 20, 2010, 2:33 AM

Паралелен свят 

  Poetry
1022 0 9

 

ПАРАЛЕЛЕН СВЯТ 

 

На пейка във парка,

притиснати един до друг,

щастлива млада двойка,

понесена от залеза златист,

потъваваше във рая на мечтите.

А вятърът  въздъхна,

разроши им косите,

но после със  изискан жест

за танц последен той покани...

отронен вече лист.

 

Една прегърбена жена,

премина бавно покрай тях.

Годините навярно пак броеше

почуквайки със дървения си бастун,

Погледна ги с усмивка тъжна,

а в уморените очи

проблеснаха сълзи.

И спомените...скъпи и  далечни,

препущащи като табун,

я върнаха във времето,

когато...

 

Нощта разгърна своя плащ,

и с него всичко тя покри.

Единствен непокрит и буден

остана само паралелен  свят,

болезнено познат и чуден,

изпълнен с радости,

тъга, любов, мечти

и ...

 

А пък нощта...

остана в себе си сама.

 

© Христо Запрянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Трябва да имаш развита сетивност, за да усетиш кръговратния танц на живота и да го поместиш паралелно в чувствени стихове! Поздравления за житейската поетична снимка на времето!
  • Тънка житейска философия...
    Харесах много
  • Тъжно но истина!
    Колелото на живота!
    Паздрав!
  • На живо си представих бабата с бастунчето.Браво!
  • Здравейте, момичета! Човешкият живот всъщност е врящ коктейл от минали и настоящи преживявания, чувства, представи, намерения, взаимотношения, желания, приоритети, мечти...,намиращи се в сложна функционална зависимост, гарнирани с какви ли не специфични особености свързани с отделния индивид. Нерядко между тях има противодействия, стигащи понякога и до пълно отрицание и несъвместимост. И всичко това непрекъснато се захранва с нови попълнения с най-разнообразен характер. Естествено, не може да не се получат и различни по сила и вид емоционални изригвания. Без тях животът ни би заприличал на необезпокоявано от никого и от нищо блато. Важното е тези изригвания да не излязат от контрол и да ни пометат като цунами.
    Що се отнася до „стихото” (цитирам една моя приятелка ), аз лично бих го определил като набързо нахвърлена скица и то не по-високо от средно ниво.
    Затова и моята благодарност към вас и по-точно, за откровеното ви мнение отнасящо се за част от съставките на споменатия по-горе „коктейл”.
  • Хубаво! Напомни ми един стих на Дамян Дамянов нещо за кръговрата, баба и внуче...С поздрав!
  • Хубава поезия! Нека не забравяме, че в кладенеца на поетичното откровение всеки вижда... единствено своето отражение. Сърдечни поздрави!!!
  • поздрави,Ицо...тъжен стих
  • Процесът на остаряване е неизбежен, не може да бъде забавен...стихът създава тъжно настроение... плачът, гневът, завистта...паралелният свят причинява спазми...
    "Нощта разгърна своя плащ,
    и с него всичко тя покри.
    Единствен непокрит и буден
    остана само паралелен свят,
    болезнено познат и чуден,
    изпълнен с радости,
    тъга, любов, мечти
    и ..."

Random works
: ??:??