Nov 20, 2010, 2:33 AM

Паралелен свят

  Poetry
1.2K 0 9

 

ПАРАЛЕЛЕН СВЯТ 

 

На пейка във парка,

притиснати един до друг,

щастлива млада двойка,

понесена от залеза златист,

потъваваше във рая на мечтите.

А вятърът  въздъхна,

разроши им косите,

но после със  изискан жест

за танц последен той покани...

отронен вече лист.

 

Една прегърбена жена,

премина бавно покрай тях.

Годините навярно пак броеше

почуквайки със дървения си бастун,

Погледна ги с усмивка тъжна,

а в уморените очи

проблеснаха сълзи.

И спомените...скъпи и  далечни,

препущащи като табун,

я върнаха във времето,

когато...

 

Нощта разгърна своя плащ,

и с него всичко тя покри.

Единствен непокрит и буден

остана само паралелен  свят,

болезнено познат и чуден,

изпълнен с радости,

тъга, любов, мечти

и ...

 

А пък нощта...

остана в себе си сама.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Запрянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трябва да имаш развита сетивност, за да усетиш кръговратния танц на живота и да го поместиш паралелно в чувствени стихове! Поздравления за житейската поетична снимка на времето!
  • Тънка житейска философия...
    Харесах много
  • Тъжно но истина!
    Колелото на живота!
    Паздрав!
  • На живо си представих бабата с бастунчето.Браво!
  • Здравейте, момичета! Човешкият живот всъщност е врящ коктейл от минали и настоящи преживявания, чувства, представи, намерения, взаимотношения, желания, приоритети, мечти...,намиращи се в сложна функционална зависимост, гарнирани с какви ли не специфични особености свързани с отделния индивид. Нерядко между тях има противодействия, стигащи понякога и до пълно отрицание и несъвместимост. И всичко това непрекъснато се захранва с нови попълнения с най-разнообразен характер. Естествено, не може да не се получат и различни по сила и вид емоционални изригвания. Без тях животът ни би заприличал на необезпокоявано от никого и от нищо блато. Важното е тези изригвания да не излязат от контрол и да ни пометат като цунами.
    Що се отнася до „стихото” (цитирам една моя приятелка ), аз лично бих го определил като набързо нахвърлена скица и то не по-високо от средно ниво.
    Затова и моята благодарност към вас и по-точно, за откровеното ви мнение отнасящо се за част от съставките на споменатия по-горе „коктейл”.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...