20.11.2010 г., 2:33

Паралелен свят

1.2K 0 9

 

ПАРАЛЕЛЕН СВЯТ 

 

На пейка във парка,

притиснати един до друг,

щастлива млада двойка,

понесена от залеза златист,

потъваваше във рая на мечтите.

А вятърът  въздъхна,

разроши им косите,

но после със  изискан жест

за танц последен той покани...

отронен вече лист.

 

Една прегърбена жена,

премина бавно покрай тях.

Годините навярно пак броеше

почуквайки със дървения си бастун,

Погледна ги с усмивка тъжна,

а в уморените очи

проблеснаха сълзи.

И спомените...скъпи и  далечни,

препущащи като табун,

я върнаха във времето,

когато...

 

Нощта разгърна своя плащ,

и с него всичко тя покри.

Единствен непокрит и буден

остана само паралелен  свят,

болезнено познат и чуден,

изпълнен с радости,

тъга, любов, мечти

и ...

 

А пък нощта...

остана в себе си сама.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трябва да имаш развита сетивност, за да усетиш кръговратния танц на живота и да го поместиш паралелно в чувствени стихове! Поздравления за житейската поетична снимка на времето!
  • Тънка житейска философия...
    Харесах много
  • Тъжно но истина!
    Колелото на живота!
    Паздрав!
  • На живо си представих бабата с бастунчето.Браво!
  • Здравейте, момичета! Човешкият живот всъщност е врящ коктейл от минали и настоящи преживявания, чувства, представи, намерения, взаимотношения, желания, приоритети, мечти...,намиращи се в сложна функционална зависимост, гарнирани с какви ли не специфични особености свързани с отделния индивид. Нерядко между тях има противодействия, стигащи понякога и до пълно отрицание и несъвместимост. И всичко това непрекъснато се захранва с нови попълнения с най-разнообразен характер. Естествено, не може да не се получат и различни по сила и вид емоционални изригвания. Без тях животът ни би заприличал на необезпокоявано от никого и от нищо блато. Важното е тези изригвания да не излязат от контрол и да ни пометат като цунами.
    Що се отнася до „стихото” (цитирам една моя приятелка ), аз лично бих го определил като набързо нахвърлена скица и то не по-високо от средно ниво.
    Затова и моята благодарност към вас и по-точно, за откровеното ви мнение отнасящо се за част от съставките на споменатия по-горе „коктейл”.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...