ПАРАЛЕЛЕН СВЯТ
На пейка във парка,
притиснати един до друг,
щастлива млада двойка,
понесена от залеза златист,
потъваваше във рая на мечтите.
А вятърът въздъхна,
разроши им косите,
но после със изискан жест
за танц последен той покани...
отронен вече лист.
Една прегърбена жена,
премина бавно покрай тях.
Годините навярно пак броеше
почуквайки със дървения си бастун,
Погледна ги с усмивка тъжна,
а в уморените очи
проблеснаха сълзи.
И спомените...скъпи и далечни,
препущащи като табун,
я върнаха във времето,
когато...
Нощта разгърна своя плащ,
и с него всичко тя покри.
Единствен непокрит и буден
остана само паралелен свят,
болезнено познат и чуден,
изпълнен с радости,
тъга, любов, мечти
и ...
А пък нощта...
остана в себе си сама.
© Христо Запрянов Всички права запазени