Nov 5, 2015, 5:44 PM

Паралели 

  Poetry » Love
531 0 1

Корона от тръни за никой не нося,

в стъклата обичам да стъпвам на босо.
Под ноктите пазя ДНК-то на много...
И истини казвам, а после и "сбогом!"...
 

Разкъсани образи в хиляди части,
редене на пъзел е в моите страсти.
Веднъж щом получих реална картина,
магнитното дърпане рязко ми мина!
 

Безброй паралели на стари и нови...
Безброй паралели - криле и окови...
Безброй паралели на мразя - обичам...
Безбройно ми писна лъжи да събличам!
 

Корона от тръни за никой не нося,
за дребнички чувства... не чакай да прося!
Под шапката имам достатъчно сиво,
а твоето идва ми твърде горчиво...
 

Разкъсани образи в хиляди части,
готовия пъзел и паднали маски...
С откритите карти печеля играта,
а ти си ги стискай... Боли ли ръката?

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??