Корона от тръни за никой не нося,
в стъклата обичам да стъпвам на босо.
Под ноктите пазя ДНК-то на много...
И истини казвам, а после и "сбогом!"...
Разкъсани образи в хиляди части,
редене на пъзел е в моите страсти.
Веднъж щом получих реална картина,
магнитното дърпане рязко ми мина!
Безброй паралели на стари и нови...
Безброй паралели - криле и окови...
Безброй паралели на мразя - обичам...
Безбройно ми писна лъжи да събличам!
Корона от тръни за никой не нося,
за дребнички чувства... не чакай да прося!
Под шапката имам достатъчно сиво,
а твоето идва ми твърде горчиво...
Разкъсани образи в хиляди части,
готовия пъзел и паднали маски...
С откритите карти печеля играта,
а ти си ги стискай... Боли ли ръката?
© Йордан Ботев All rights reserved.