mimamina (Мина Конарова)
96

Oct 20, 2011, 5:38 PM

Парцалена Кукла с очи

Poetry » Other

1K 0 9

Като парцалена кукла съм.

Кръпка до кръпка.

С шарени конци

зашита, но пак личи.

Очите са здрави!

Две тюркоазено-зелени

копчета от седеф зашити.

Ако сложа очила

виждат буквите дори!

Сякаш душа и разум има,

а пък е кукла

от парцали и конци!

Парцалът проговори

и стихчета реди,

в сайта за творци!

Благодаря ти Господи!

За тез две очи!

Те са прозорец за душата Ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mimamina (Мина Конарова)

Благодаря ви момичета !Всеки малко или много понякога се е чувствал като парцал в човешкия живот!Кърпим се с лекарства или някой с любов!Всичко ме боли и тялото и душата ,но съм благодарна на господ ,че имам очи за света и човека!

2011-10-23T16:27:00+03:00
vyatur (Аз)

Минка, отново хубаво стихче. Багодаря !

2011-10-21T19:26:41+03:00
elenasim1 (Елeна)

Поздрав сърдечен и от мен, Минка! Много ми хареса!

2011-10-21T05:27:28+03:00
sisidara (Сиси)

Браво,Мина!Усещам оптимизма ти!...парцалена кукла..но стихчета реди...

2011-10-20T20:06:27+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Благодаря Ваня!

2011-10-20T19:30:49+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0