Пасаж от рибки
Мислите си ще заключа във тъга
и със сълзи само ще рисувам
пътеката на моята съдба
и безпътно няма да пътувам.
Непозната ще угасне моята искра,
в която често огнено изгарям.
Топлината ми не ще участва в игра.
Сърцето ми ще спира пред лъжи.
Всяка нежност ще сияе в мираж.
Жаждата във мене ще танцува.
На любовта ти ще гледам като пасаж
от рибки тъжни, който в морето ще отплува.
© Йонка Янкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
