Sep 17, 2013, 10:50 PM

Пазител

  Poetry » Other
759 0 0

С гръмотевици ще те сразя,

с дъжд ще те облея!

Земята мокра ще ти бъде,

свод не ще намериш от порoя.

 

Чадър ще стана във мига,

от водата аз ще те спася.

Плътта ти аз да вкуся,

в обятията ми ела.

 

Страховете си хвърли,

при мен се ти сгуши,

топлината  на тялото ми усети

и спокойна в съня си спи.

 

Ела и вземи всичко това,

което ти принадлежи,

без да мислиш и чакаш,

с мен да споделиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джимбо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...