Пазители
ПАЗИТЕЛИ
Стоим със теб пред портите на рая,
но казват ни : "Не сте за тук.".
Повдигаш рамене,аз се усмихвам
и продължаваме по своя път.
По стълбичката слизаме надолу,
надолу,долу,долу...Стой!
Какви сте вие?!-чувам зад гърба си
така наречения часовой.
Обръщаме се-няма никой!
А той бил зад дебелата врата,
отваря мъничко прозорче,
протяга кльощава ръка...
Оставям в нея два паспорта-
малко,речно камъче и синьо стъкълце...
А часовоят казва : "Място няма!!!"
"Не сте за тук."-прошепва после-щом не сме-не сме!
И тръгваме,прегърнали се тихо.
Вървим,вървим-не знаем накъде.
И всички казват : "В списъка ви няма."
"Не сте за тук."...А за къде?
Нима със теб не сме умрели?
Умрели сме,как да не сме...
Добре,но явно сме и още живи,
щом всички казват не и не...
И пак вървим,прегърнали се тихо.
Въобще не знаем накъде.
Не питаме,не хлопаме по порти
и вече никой не отвръща "Не"
И всички стражи гледат странно,
заключени зад тежките врати...
И...нещо тайно си шушукат...Ти чуваш ли какво?
Кой-аз ли?Не...А ти?
Вървим,вървим,вървим и пеем.
Сред облаци,огньове и цветя.
И...само ние ли се смеем?
Учудваш ли се-тук е винаги така.
Осъдени сме,явно,да се шляем-
без цел,без път,без дом,без..."Да".
Щом нямаме какво да правим-
да се усмихнем двама на света!
А в джобовете ни стоят бележки,
които сме забравили да прочетем.
Подадоха ни ги на входа,
в един дъждовно-слънчев ден.
На тях със малки букви пише
"Пазители на музиката и смеха.
Дом-някъде навсякъде,заплата-
смехът на мъртвите зад тежката врата"
© Г-ца Брънекова All rights reserved.
