15.09.2004 г., 7:21 ч.

Пазители 

  Поезия
1385 0 8

              ПАЗИТЕЛИ

 Стоим със теб пред портите на рая,
но казват ни : "Не сте за тук.".
Повдигаш рамене,аз се усмихвам
и продължаваме по своя път.

 По стълбичката слизаме надолу,
надолу,долу,долу...Стой!
Какви сте вие?!-чувам зад гърба си
така наречения часовой.

 Обръщаме се-няма никой!
А той бил зад дебелата врата,
отваря мъничко прозорче,
протяга кльощава ръка...

 Оставям в нея два паспорта-
малко,речно камъче и синьо стъкълце...
А часовоят казва : "Място няма!!!"
"Не сте за тук."-прошепва после-щом не сме-не сме!

 И тръгваме,прегърнали се тихо.
Вървим,вървим-не знаем накъде.
И всички казват : "В списъка ви няма."
"Не сте за тук."...А за къде?

 Нима със теб не сме умрели?
Умрели сме,как да не сме...
Добре,но явно сме и още живи,
щом всички казват не и не...

 И пак вървим,прегърнали се тихо.
Въобще не знаем накъде.
Не питаме,не хлопаме по порти
и вече никой не отвръща "Не"

 И всички стражи гледат странно,
заключени зад тежките врати...
И...нещо тайно си шушукат...Ти чуваш ли какво?
Кой-аз ли?Не...А ти?

 Вървим,вървим,вървим и пеем.
Сред облаци,огньове и цветя.
И...само ние ли се смеем?
Учудваш ли се-тук е винаги така.

 Осъдени сме,явно,да се шляем-
без цел,без път,без дом,без..."Да".
Щом нямаме какво да правим-
да се усмихнем двама на света!

 А в джобовете ни стоят бележки,
които сме забравили да прочетем.
Подадоха ни ги на входа,
в един дъждовно-слънчев ден.

 На тях със малки букви пише
"Пазители на музиката и смеха.
Дом-някъде навсякъде,заплата-
смехът на мъртвите зад тежката врата"

© Г-ца Брънекова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е красиво. Прочетох всичките ти неща. Оригинално пишеш наистина!
  • Кажи ми само,моля те(не е със злобен тон)кое точно не ти се върза?Защото за пръв път ми се казва подобно нещо,а това,специално,ми е много коментирано стихотворение(нямам предвид коментирано тук).Брех,прелъгахте ме да се обадя-за пръв път ми е...
  • И на мен ми харесва ,моите поздравления!!!!!
  • Абсолютно НИКАКЪВ труд-умря мой приятел.Пазителите бяхме ние двамата...
  • Приказно красиво, оригинално написано...Няма оценка за високо ниво на стихотворението.
  • Уааау много ми харесва браво Snowwhite!
  • Да, много оригинално....звучи като пиеса може даже да я изиграе snow...
  • “Малцина стигат този бряг,
    мъглив и толкова далечен.
    И както нявга, ние пак
    пред черната врата сме вече.
    Тълпим се на брега без глас,
    сякаш дошли до свойте цели.
    Ала малцина между нас
    водите са преодолели
    през мрежата на вечността
    и чакат своя дял смирени.
    Не са надвили те смъртта –
    те над смъртта са извисени.”
    Из “Дхамапада”
    Sapienti sat, както се казва.
Предложения
: ??:??