Apr 23, 2020, 2:07 PM

Пазители на ветровити сънища

  Poetry » Other
898 0 0

От всяко ново начало

се поражда поредната гибел,

със ситна, но някак нестройна походка,

с пукнатини под планините от грим

и със сърце, побиращо в себе си

тонове болка и сива умора.

Изтича пясъкът ни

и само шума му нощем,

драска безпомощен

по гладките външни стени

на нашите, иначе грапави сънища.

Ние сме сляпа буря,

без око за затишие,

без правилни мисли,

без надежда, зачената отвъд хоризонта.

И само едно очакване имаме

в своята гротескна пиедесталност.

 

Искам да целуна аромата

на кожата ти преди края...

 

Замесвам мрака ти сипкав и крещя

вятърно по всички нестройни

сърдечни завои.

Винаги ме е имало в теб.

Без да ме търсиш,

бълбукам в душата ти неистово.

Дори страховете се строполяват

и молят за милост,

щом ме съзрат с премръзнала усмивка.

Ако затвориш настръхналите си очи

ще повярваш, че любовта е зрима,

а всъщност е единственото и достатъчно условие

да сме живи.

 

Искам да целуна аромата

на кожата ти преди края...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Marielli De Sing All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...