Индигото на столичната вечер
копира върху облачния фон
зловещаща стрела на минарето,
забита сякаш в купола на храма
"Света Неделя".
Призрачно далече,
заострен като нокът на грифон,
зад облаците дебне от небето
надвиснал полумесец.
Бледа, няма
помежду тях стои Света София,
на изток впила тъжен поглед в мрака...
Какво ли всъщност в мъдростта си чака
богинята? Дали ще го открие?!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
