Ето, ето, свършва полето, след него идват планини високи и реки дълбоки
Пеят птички пременени из клоните зелени
Животинки шарени тичат из цветята алени
Във водите чисти плуват рибите златисти
О, човече, опомни се, ти природата пази си
Че без нея си загубен
Тя храна, вода, въздух и енергия ти дава
Да я унищожаваш в името на твоето благо илюзорно тя не заслужава
© Anna Vakarelova All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
