Пенелопа
“...да имаше един между женихите
да счупи стана и да ме открадне!”
Маргарита ПЕТКОВА, “Истината за Пенелопа”
Посрещна Пенелопа своя чакан,
обичан Одисей от път далечен,
и пак им бе любовно ложе в мрака
вековен пън – маслината отсечена.
Гъркинята бе горда – бе тъкала,
а нощем разтъкавала платното,
душата й, като плътта й бяла,
бе чиста и безхитростна...
Защото
бе съхранила вярност на съпруга,
обречена да стане мит безсмъртен,
макар че бе допускала и друго –
пиян жених вратата да изкърти,
да счупи стана, да я грабне тръпна
и да се свърши с чакането в мрака.
Но тя потисна мисълта престъпна –
нали все пак успя да го дочака,
нали от днес додето свят светува
в суровите пространства на Европа
една легенда щеше да раздува
и слави верността на Пенелопа...
А Одисей си мислеше разсеян:
– Такава ярка слава е излишна.
Единствен той се беше бил за нея,
за нея – четиридесетгодишната...
– Почакай, Пенелопа! – рече тихо.
– Разбирам гордостта ти, но почакай!
Не тебе всъщност искаха женихите,
а царската корона на Итака...
© Валентин Чернев All rights reserved.
