Dec 18, 2008, 6:13 AM
Пепел
Посипах си главата с пепел.
Зарових я във пясъка -
подобно щраус, който
иска да се скрие
от неочаквана опасност.
Избодох си очите с тръни.
За да не виждам.
Слепотата винаги ме провокира.
А зрящите? Нима проглеждат някога
дори през сивите,
гротескни истини?!
Ръцете си оплетох във венец.
А по средата - свещника.
Запалих свещ, да ми е светло,
на душата.
Превърнах го в молитвеник -
за грешки.
Зарових я във пясъка -
подобно щраус, който
иска да се скрие
от неочаквана опасност.
Избодох си очите с тръни.
За да не виждам.
Слепотата винаги ме провокира.
А зрящите? Нима проглеждат някога
дори през сивите,
гротескни истини?!
Ръцете си оплетох във венец.
А по средата - свещника.
Запалих свещ, да ми е светло,
на душата.
Превърнах го в молитвеник -
за грешки.
© Нели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Нелче, това е един от най-хубавите ти стихове! Поздрави и светли празници!!!
-
Нашите малки бягства и спасения...
С обич! -
Нели, пишеш много завладяващо!Поздрав от сърце
-
Поздравления!!!
-
Поклон...Разтърсваш..
Ники -
Харесах стиха ти, но не ми харесва чувството за обреченост и тъгата която лъха от твоите стихове. Дано Господ ти даде по-радостни мигове! Зем.
-
Добро утро Нели!
Хареса ми този стих!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
