Пепел
Посипах си главата с пепел.
Зарових я във пясъка -
подобно щраус, който
иска да се скрие
от неочаквана опасност.
Избодох си очите с тръни.
За да не виждам.
Слепотата винаги ме провокира.
А зрящите? Нима проглеждат някога
дори през сивите,
гротескни истини?!
Ръцете си оплетох във венец.
А по средата - свещника.
Запалих свещ, да ми е светло,
на душата.
Превърнах го в молитвеник -
за грешки.
Зарових я във пясъка -
подобно щраус, който
иска да се скрие
от неочаквана опасност.
Избодох си очите с тръни.
За да не виждам.
Слепотата винаги ме провокира.
А зрящите? Нима проглеждат някога
дори през сивите,
гротескни истини?!
Ръцете си оплетох във венец.
А по средата - свещника.
Запалих свещ, да ми е светло,
на душата.
Превърнах го в молитвеник -
за грешки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
