Пепелни следи
Нощта е тиха, хапещо студена,
а топли устните треперят.
Любов в гърдите тихо стене,
а още не е време, не е време
прегръдките покоя да намерят.
Луната - таен наблюдател в сянка,
желание неутолимо, бясно,
очи покорни в сладка дрямка,
жестока нежност за примамка,
мълчание неясно, страстно.
И още миг, и още миг... наслада!
Безбожен еуфоричен усет -
докосване магическо на ада
душите две изгаря без пощада,
грехът - така омайно вкусен.
Пожарът се разраства в миг един...
пламти... пламти... пламти... и
красиво сив... неповторим.
В сърцето пепелни следи.
© Екатерина Ангелова All rights reserved.
