Jun 27, 2010, 8:47 AM

Пепелни следи 

  Poetry » Other
591 0 5


Нощта е тиха, хапещо студена,
а топли устните треперят.
Любов в гърдите тихо стене,
а още не е време, не е време
прегръдките покоя да намерят.

Луната - таен наблюдател в сянка,
желание неутолимо, бясно,
очи покорни в сладка дрямка,
жестока нежност за примамка,
мълчание неясно, страстно.

И още миг, и още миг... наслада!
Безбожен еуфоричен усет -
докосване магическо на ада
душите две изгаря без пощада,
грехът - така омайно вкусен.

Пожарът се разраства в миг един...
пламти... пламти... пламти... и

огънят превръща се във дим
красиво сив... неповторим.
В сърцето пепелни следи.

© Екатерина Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??