Пеперуда
Студено е навън, момиче,
студено е като в душата ти,
наричат те среднощна птица,
платена жрица на съдбата.
Душата ти пари не струва,
купуват тялото, плътта ти,
купуват, пазарят се, псуват,
хазарт играят със честта ти.
Усмихваш им се странно, махаш,
спирачки и колите спират,
забравяш, че си на петнайсет
и почваш бавно да умираш.
И няма утре, няма днес,
ръцете грубо те събличат.
Къде са ти сега крилете?
Спасявай се, врабче, излитай!
Хей, малката, не се занасяй!
Ни гък и сядай във колата!
Ръката дръпва те опасно
и в тайна те обгръща мрака.
Коя си, имаш ли си име?
Та ти си само на петнайсет!.....
За ласки много подранила,
за обич още недорасла.
Една от многото на пътя,
измръзнала, обезверена,
не лястовица – пеперуда,
не бяла – смъртно наранена.
Коя си, имаш ли си име?
Игра опасна си играеш,
ти никога не си щастлива,
дори цената си да знаеш.
Една сълза се стича бавно
по бузата, от студ горчива,
останало ти е да мразиш
и да ти стига, че си жива.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
