Пеперудени крила
Вглъбена в себе си вървях
и не видях
нежното крилато създание.
С помръкнало съзнание,
дори и не разбрах
как стъпках пеперудени крила.
Сред буйната трева
прекъснах волния им полет...
... и пак е пролет.
Пак със себе си вървя
и имам пеперудени крила.
Откраднах ги безсрамно.
В своето помръкнало съзнание
намерих адекватно оправдание.
Но липсва им вълшебният прашец на моите крила,
не мога да летя с отнетата им свобода.
На пътеката под аленото слънце
прегазих златното вълшебство...
И няма прах, ни бобено зрънце,
а само споменът за стъпканата красота.
Не мога да летя със нейните крила дори за малко...
Колко жалко.
230808
© Тинка Това All rights reserved.
