Пеперудени крила
Вглъбена в себе си вървях
и не видях
нежното крилато създание.
С помръкнало съзнание,
дори и не разбрах
как стъпках пеперудени крила.
Сред буйната трева
прекъснах волния им полет...
... и пак е пролет.
Пак със себе си вървя
и имам пеперудени крила.
Откраднах ги безсрамно.
В своето помръкнало съзнание
намерих адекватно оправдание.
Но липсва им вълшебният прашец на моите крила,
не мога да летя с отнетата им свобода.
На пътеката под аленото слънце
прегазих златното вълшебство...
И няма прах, ни бобено зрънце,
а само споменът за стъпканата красота.
Не мога да летя със нейните крила дори за малко...
Колко жалко.
230808
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тинка Това Всички права запазени
