Пеперудени слова до отвъдното
Мъничко мое, реших да ти пиша.
Нищо че чуваш... /нали си до мен/.
Думите, тук са със символ различен.
Послание силно. Космичен рефрен.
Тях ги зареждам с любов от душата.
Идват самички. Без власт отстрани.
Сякаш протягат се детски ръчички
не шепнат, а молят, ти мен избери.
Нахлуват в главата. Аз ги подреждам,
/опитам се смисълът да уловя/
А те пеперуди, с крила разноцветни,
пърхат щастливи видели света.
Не питат, ден ли е, нощ ли настала,
/късната доба избират сами/.
Съвсем по човешки не търсят раздяла,
а мигове, що тишината реди.
Обичам те, сине! Нали не забравяш
колко ми липсваш. Как с тъжна душа
майчина клетва заветна изричам,
мене да чакаш, там, във смъртта.
Пак да докосна с радост косите.
Да чуя сърцето. Да вляза сама
в очи кадифени - порталът космичен
към твоята детска душа - светлина.
Прочете ли, рожбо? Написах писмото.
Ще има и други. Ти само помни.
Идвай наяве, в съня, в мисълта ми....
Слова - пеперуди на мен остави.
© Таня Мезева All rights reserved.
