Ефирна, търсеща разтуха,
олекнала от гняв и от вина,
флиртувам с тоя, дето духа,
като перце, а не като жена...
С целувка пак ще го помоля
да ме отвее нейде по света...
Объркал вярната посока,
аз ще го водя за носа...
Той, вятърът на моята промяна,
отвял далече всеки страх,
завихрил мелниците във главата ми,
направи ги на пух и прах...
Ех, ветре, с теб съм безтегловна
забравила, че съм жена...
Перце съм и не съм виновна,
че просто искам да летя!
© Сиси All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
