Nov 10, 2007, 10:41 AM

Перо доброта

  Poetry
783 0 1
 

Есен...

Слънцето облива ме със своята усмивка,

потъвам в нея, но не ме докосва...

Би трябвало да и аз да се усмихвам,

но някъде далеч са тези чувства...

...

Претърсих

и с нокти раздирах душата си,

за да намеря бялото перо доброта.

Когато го намерих,

спря сърцето ми,

не удържа,

предаде се на тежестта...

 

 

Обгърнах го с ръка,

повдигнах го,

душата ми прегъна се,

прекърши се...

не издържа...

Колко тежко било да носиш на плещите

леко и бяло перо доброта...

...

Есен...

Верига желязна след себе си нося.

По черния път звучи Болеро...

Железни рани кървят в сетивата износени.

Тежи ми проклетото бяло перо!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...