vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
2 191

10 нояб. 2007 г., 10:41

Перо доброта

Поэзия

787 0 1

Есен...

Слънцето облива ме със своята усмивка,

потъвам в нея, но не ме докосва...

Би трябвало да и аз да се усмихвам,

но някъде далеч са тези чувства...

...

Претърсих

и с нокти раздирах душата си,

за да намеря бялото перо доброта.

Когато го намерих,

спря сърцето ми,

не удържа,

предаде се на тежестта...

Обгърнах го с ръка,

повдигнах го,

душата ми прегъна се,

прекърши се...

не издържа...

Колко тежко било да носиш на плещите

леко и бяло перо доброта...

...

Есен...

Верига желязна след себе си нося.

По черния път звучи Болеро...

Железни рани кървят в сетивата износени.

Тежи ми проклетото бяло перо!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬