Перперикон
Перперикон
Чудесата са изстрадани от годините,
нали знаеш? Как така "Не"?!
Безподобното, под краката ни, гине...
Като древните градове...
Като руини от Стара Измама,
Невъзможното вечно ни плаши...
Саркофаг за Душите ни няма!
Само устни... По общата чаша...
Един до друг сме с душевната Същност,
а умирам без твойта ръка...
Не ми трябва и черепче, всъщност,
за да питам за Обичта...
Безподобни сме. Еньовденски и диви.
На върха сме... За последния тур...
ала внуците ще късат щастливи
момина сълза... и божур...
© Красимир Дяков All rights reserved.