Dec 26, 2007, 2:43 PM

Песен 

  Poetry » Phylosophy
890 0 24
Душата ми - градинско цвете,
нежно цъфна от Любов.
Запя възторжено сърцето
песен за живота нов.
Запя за утрините свежи
без замислена мъгла,
за светлосинята надежда,
сгряла цялата земя...
Запя за свят без смърт и горест -
цял пречистен от Любов.
За светли, мъдри, нежни хора,
влюбени в живота нов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Random works
: ??:??