ПЕСЕН ЗА ПРАЗНИЯ СКРИН
Ти не поиска да имаш богати роднини.
Мене избра. Поехме в живота нелек.
Всичко, което успяхме сами да постигнем,
другите имаха още от предния век.
Баби и дядовци трупали в скрина, дълбоко,
златни пендари, за техните внуци - врата.
Ние разчитахме само на малките влогове
и се тешахме със думата проста - съдба.
Трудно ни беше, но златни години живяхме...
С малко пари, ала с много голяма любов.
Другите стискаха... Ние се смяхме и пяхме,
за да забравим, че този живот е суров.
Нищо не можем на внуците да завещаем.
Нашата обич? Всъщност тя няма цена.
Ако и те като нас на пари не залагат,
ще са щастливи, със сигурност, чак до смъртта.
Благи слова са им нужни и топли усмивки.
Всички е мигове от голяма игра.
Ала един на хиляда се ражда да мисли,
тъй, както мислим ние сега.
Нашите внуци навярно ще ни упрекват.
"Скринът е празен" - ще кажат със яд.
Ако греша, ще ми стане по-леко,
че ще сме две на хиляда в света.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
