24.03.2007 г., 19:06 ч.
ПЕСЕН ЗА ПРАЗНИЯ СКРИН
Ти не поиска да имаш богати роднини.
Мене избра. Поехме в живота нелек.
Всичко, което успяхме сами да постигнем,
другите имаха още от предния век.
Баби и дядовци трупали в скрина, дълбоко,
златни пендари, за техните внуци - врата.
Ние разчитахме само на малките влогове
и се тешахме със думата проста - съдба.
Трудно ни беше, но златни години живяхме...
С малко пари, ала с много голяма любов.
Другите стискаха... Ние се смяхме и пяхме,
за да забравим, че този живот е суров.
Нищо не можем на внуците да завещаем.
Нашата обич? Всъщност тя няма цена.
Ако и те като нас на пари не залагат,
ще са щастливи, със сигурност, чак до смъртта.
Благи слова са им нужни и топли усмивки.
Всички е мигове от голяма игра.
Ала един на хиляда се ражда да мисли,
тъй, както мислим ние сега.
Нашите внуци навярно ще ни упрекват.
"Скринът е празен" - ще кажат със яд.
Ако греша, ще ми стане по-леко,
че ще сме две на хиляда в света.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прав е Ведрин! Поздравления и за двамата!
-
Няма нищо по-ценно и стойностно от добротата и любовта!
Завещайте им ги, и те ще ви благодарят!
Много усмивки от мен за прекрасните стихове! -
Прекрасен стих, Вальо! Поздрави!
-
Достатъчно ще им бъде на внуците, ако сте ги научили да мислят като вас. Разчувства ме с това стихотворение. Наистина мислим еднакво, а за някои да мислиш по този начин е глупаво. Но какво от това?! Поздрави, Вальо!
-
Напълни ми душата с тоя стих!Благодаря ти!!!
-
Разкошех стих!
Истинската любов няма стойност,
дори хазната да е празна! -
Много хубав стих!
Браво, Вальо! -
"Нищо не можем на внуците да завещаем.
Нашата обич? Всъщност тя няма цена.
Ако и те като нас на пари не залагат,
ще са щастливи, със сигурност, чак до смъртта."
Браво Валентин!
Истинското богатство е нетленно!
-
Вальо, поздрави за прекрасното творение! Зареди ме с хъс за две седмици напред!
-
"Нищо не можем на внуците да завещаем.
Нашата обич? Всъщност тя няма цена."
Прекрасно е!!! Поздрави, Вальо!!! -
Ала един на хиляда се ражда да мисли,
тъй, както мислим ние сега.
и...
Ако греша, ще ми стане по-леко,
че ще сме две на хиляда в света.
А може би сме повече?
Разкошен е, обзе ме невероятно чувство!
То и аз като Ваня май...в Оная папка!
Благодаря за този стих!
-
Е, това си го прибирам в "онази" папка - любими!
Много, много ми хареса!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
