П Е С Ъ Ч И Н К А

        На Петя Дубарова

Постоянно звъни телефонът,

отстоявайки разни становища,

пресичат се в него Съдбите на хората,

за които твоят дом е кръстовище....

Една Песъчинка от многото,

без която пустее Бургаският плаж,

обичаща горещо Морето и Хората,

вплетена в синия морски пейзаж.

Отразила с очи и ръце Светлина,

раздала я щедро на Хората...

Морето напира и бие в брега,

разказвайки вечната своя история...

То взира се с цял хоризонт,

за среща с две големи и умни очи,

от които скръбта да измие с хобот

от игриви,пенливи,солени вълни.

Една Песъчинка от многото,

поела във себе си цял океан,

от който Хората вечно ще могат,

Светлина,Красота да гребат.

    01.07.1989г.с.Обединение