Песъчинка
П Е С Ъ Ч И Н К А
На Петя Дубарова
Постоянно звъни телефонът,
отстоявайки разни становища,
пресичат се в него Съдбите на хората,
за които твоят дом е кръстовище....
Една Песъчинка от многото,
без която пустее Бургаският плаж,
обичаща горещо Морето и Хората,
вплетена в синия морски пейзаж.
Отразила с очи и ръце Светлина,
раздала я щедро на Хората...
Морето напира и бие в брега,
разказвайки вечната своя история...
То взира се с цял хоризонт,
за среща с две големи и умни очи,
от които скръбта да измие с хобот
от игриви,пенливи,солени вълни.
Една Песъчинка от многото,
поела във себе си цял океан,
от който Хората вечно ще могат,
Светлина,Красота да гребат.
01.07.1989г.с.Обединение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Кръстев Всички права запазени