Петкан

                                Петкан

Ти си другата, която той срещна,

преди да срещне мен.

Ти си другата, при която той ходи,

след като срещна мен.

Ти си тази, разбиращата,

готова на всичко, за да го има

поне за миг в нощта.

Ти  си тази, която проклиням

и мразя с цялата си душа,

ти си тази, която бих

удавила в капка вода.

Не те познавах,

но те почувствах

в ехидния смях

към сълзите ми.

Не те познавах,

но те видях в

пламъка на очите му.

Този пламък изгаря

страстните нощи в моята душа,

този смях убива вярата във

вечната любов и радостта.

Любовта е това чудо,

неразбрано от вечни времена.

Любовта е мисълта във

всяка човешка душа.

Без нея човек би бил

просто един робот,

нагласен да върши

нещата като всеки идиот.

Любовта е копнеж на всяка

нежна душа към другия -

огледало на неговата душа.

Пеперудите прелитат от цвят на цвят,

търсейки сладостта на по-добрия цвят.

Такава е тяхното волност,

за да ги има на този свят.

Дъбът големи корени разпуска

надълбоко и все по-натам

и той сокове изсмуква

от майчината прегръдка

на природата.

А ние, в които заложени са

от двете посоки на вечността,

продължаваме да търсим

разковничето на любовта.

Полет и приземяване,

летене и вървеж,

объркват не една

нежна и ефирна душа,

търсеща истината за любовта.

Тази другата, или другия -

е зов на една самотна

и объркана душа.

Това е Робинзон Крузо

на самотния остров

на безкрайността.

Всеки търси своя Петкан,

спасяващ го от смъртта

във вечността.