Dec 2, 2011, 2:52 PM

Пиеса

  Poetry
1.3K 0 7

Харесва ти да си играеш с чувства

и нараняваш, без да се замислиш.

Признавам, всъщност правиш го изкусно,

щом може после толкова да липсваш...

И може би зад маската сценична

лицето ти едва ли ще позная.

Обърках се, че този път си истински,

а ти си тръгна още преди края.

 

Върви си. Всъщност днешният спектакъл

е с роля за един, а не за двама.

И знай: ако си мислиш, че съм плакала -

това е просто грим. И друго няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!!!
  • Всички изпълняваме някакви роли,но защо точно в любовта трябва да ги играем.Тя любовта е едно красиво чувство,защо трябва да го разваляме с нашите спектакли.

    Прекрасно си го отразила и финала е много чувствен!Браво!
  • прекрасен стих


  • "Върви си. Всъщност днешният спектакъл

    е с роля за един, а не за двама.

    И знай: ако си мислиш, че съм плакала -

    това е просто грим. И друго няма..."

    Прекрасен стих!Поздравявам те!

  • "И знай: ако си мислиш, че съм плакала -
    това е просто грим. И друго няма..."

    Mного ми хареса и на мен!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...