Пиеса
Харесва ти да си играеш с чувства
и нараняваш, без да се замислиш.
Признавам, всъщност правиш го изкусно,
щом може после толкова да липсваш...
И може би зад маската сценична
лицето ти едва ли ще позная.
Обърках се, че този път си истински,
а ти си тръгна още преди края.
Върви си. Всъщност днешният спектакъл
е с роля за един, а не за двама.
И знай: ако си мислиш, че съм плакала -
това е просто грим. И друго няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Симеонова Всички права запазени
