Isaan (Теодора Симеонова)
35 11
2.12.2011 г., 14:52 ч.

Пиеса 

  Поезия
1060 0 7

Харесва ти да си играеш с чувства

и нараняваш, без да се замислиш.

Признавам, всъщност правиш го изкусно,

щом може после толкова да липсваш...

И може би зад маската сценична

лицето ти едва ли ще позная.

Обърках се, че този път си истински,

а ти си тръгна още преди края.

 

Върви си. Всъщност днешният спектакъл

е с роля за един, а не за двама.

И знай: ако си мислиш, че съм плакала -

това е просто грим. И друго няма...

© Теодора Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!!!
  • Всички изпълняваме някакви роли,но защо точно в любовта трябва да ги играем.Тя любовта е едно красиво чувство,защо трябва да го разваляме с нашите спектакли.

    Прекрасно си го отразила и финала е много чувствен!Браво!
  • прекрасен стих


  • "Върви си. Всъщност днешният спектакъл

    е с роля за един, а не за двама.

    И знай: ако си мислиш, че съм плакала -

    това е просто грим. И друго няма..."

    Прекрасен стих!Поздравявам те!

  • "И знай: ако си мислиш, че съм плакала -
    това е просто грим. И друго няма..."

    Mного ми хареса и на мен!
  • !!!
  • "Изгледах" пиесата, хареса ми
    Поздрав!
Предложения
: ??:??