Пиктограми
Пиктограми
Зокумени чадъри скриват лятно пладне
и в техния небрежен морз
едно момиче си играе да открадне
лъжичка смях. Напалм в момчешки алаброс.
Залива горе някой цитронадата
на късен плаж, на уличен комерсиален транс...
И сипе сладост от мансардата
на бившия моряк, сега – билетопродавач.
Ще слезе той по избеляла риза и изгубен,
смален от августовски земетръс,
ще пие от кафява чаша бира,
до ъгъла като дресирано-любезен вълк.
Край него ще тече живота – тираничен.
А бабички през своите дантели
ще надничат. Улавят ли
алъж-вериша...Капаните им се ветреят ялови.
Сокаци с калдъръм и сол, сладка – хералдики
- (тук много знаят как се варди сой)!
Дебелогърда продавачка разтопява с поглед
сърцето на мъжа - фуниевиден айс!
Край нея стар котак, а капитанът гърлено
разправя пак премеждия (по чехли) –
това са трели. А тя разтърсва пищни хребети
и сянката им замяучва безнадеждно.
Ще клекна до дувара хладен. Под зокума.
Самата аз – момиче и старица, ще бъда влюбена
и, сричайки по спомени слова на Казандзакис,
ще търся слюдички от кораба потънал.
Златина В.
© Златина Георгиева All rights reserved.
