Пиктограми

Зокумени чадъри скриват лятно пладне

и в техния небрежен морз

едно момиче си играе да открадне

лъжичка смях. Напалм в момчешки алаброс.

Залива горе някой цитронадата

на късен плаж, на уличен комерсиален транс...

И сипе сладост от мансардата

на бившия моряк, сега – билетопродавач.

Ще слезе той по избеляла риза и изгубен,

смален от августовски земетръс,

ще пие от кафява чаша бира,

до ъгъла като дресирано-любезен  вълк.

Край него ще тече живота – тираничен.

А бабички през своите дантели

ще надничат. Улавят ли

алъж-вериша...Капаните им се ветреят ялови.

Сокаци с калдъръм и сол, сладка – хералдики

- (тук много знаят как се варди сой)!

Дебелогърда продавачка разтопява с поглед

сърцето на мъжа - фуниевиден айс!

Край нея стар котак, а капитанът гърлено

разправя пак премеждия  (по чехли) –

това са  трели. А тя разтърсва пищни хребети

и  сянката им замяучва безнадеждно.

Ще клекна до дувара хладен. Под зокума.

Самата аз – момиче и старица, ще бъда влюбена

и, сричайки по спомени слова на Казандзакис,

ще търся слюдички от кораба потънал.  

Златина В.