Пиктограми
Пиктограми
Зокумени чадъри скриват лятно пладне
и в техния небрежен морз
едно момиче си играе да открадне
лъжичка смях. Напалм в момчешки алаброс.
Залива горе някой цитронадата
на късен плаж, на уличен комерсиален транс...
И сипе сладост от мансардата
на бившия моряк, сега – билетопродавач.
Ще слезе той по избеляла риза и изгубен,
смален от августовски земетръс,
ще пие от кафява чаша бира,
до ъгъла като дресирано-любезен вълк.
Край него ще тече живота – тираничен.
А бабички през своите дантели
ще надничат. Улавят ли
алъж-вериша...Капаните им се ветреят ялови.
Сокаци с калдъръм и сол, сладка – хералдики
- (тук много знаят как се варди сой)!
Дебелогърда продавачка разтопява с поглед
сърцето на мъжа - фуниевиден айс!
Край нея стар котак, а капитанът гърлено
разправя пак премеждия (по чехли) –
това са трели. А тя разтърсва пищни хребети
и сянката им замяучва безнадеждно.
Ще клекна до дувара хладен. Под зокума.
Самата аз – момиче и старица, ще бъда влюбена
и, сричайки по спомени слова на Казандзакис,
ще търся слюдички от кораба потънал.
Златина В.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
