Пиленце мое
Знаеш ли,
това се случи през едно лято.
Силно и горещо то беше.
Пясъкът
беше
най-горещия пясък.
Морето -
най-синьото.
И чайките
се любеха върху вълните,
а ние с майка ти -
в една забравена барака.
Миришеше на водорасли,
на море и
пясък.
И на лято -
силно и горещо.
И знаеш ли,
страшно ми се иска,
когато пораснеш
и излезеш от една забравена барака,
да ми се обадиш,
за да ми кажеш,
че точно тази вечер
няма да се върнеш вкъщи.
Тогава сигурно ще се намръщя,
ще ти се ядосам страшно
и ще поканя майка ти
на вечеря в ресторанта,
онзи,
до морето,
дето отсядат
само незаплували моряци.
За да потанцуваме и...
да си поплачем.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
