Пир на Сатаната
Събудих се от крясъка на гарвани,
тук, на място, от което се страхувам,
ръцете си видях ограбени...
Наистина ли съществуваше...?
Край мене сенки на безброй души,
земята от сълзи напукана,
на черните дървета плът виси
и всички се въртят във лутане.
Отляво на телата дупки зеят,
сърцата, влачени от черни демони,
и хиляди очи в едно копнеят
някой ден да ни намерят.
Илюзията черна мяташе с камшик,
чертаейки пътеки в гърбовете ни,
напълнени със кръв и пясък сив,
потичаха като реки преплетени.
И чакахме отварянето на вратата,
влачейки се всеки да потърси мир,
далеч от мястото на Сатаната
и никога във неговия пир!
© Георги Зафиров All rights reserved.
