Под синята камбанка на синчец,
между тревички ниски и зелени,
прописа поетичния писец
за мойте думи от небе свалени.
На страница по пролетния лист
написах първия си стих с мастило.
И в този ден - прозрачен и лъчист,
във мене слънцето се бе стаило.
Тогаз в душата ми подсказа то,
че музата ми слънчева ще бъде.
И по-натам със новото манто,
във бъдещето щяла да пребъде. ...