Писане на стих
Под синята камбанка на синчец,
между тревички ниски и зелени,
прописа поетичния писец
за мойте думи от небе свалени.
На страница по пролетния лист
написах първия си стих с мастило.
И в този ден - прозрачен и лъчист,
във мене слънцето се бе стаило.
Тогаз в душата ми подсказа то,
че музата ми слънчева ще бъде.
И по-натам със новото манто,
във бъдещето щяла да пребъде.
И скромно, и нескромно днеска пак
с камбанката на тоз синчец започвам.
И писаната дума, като знак,
към стройно стихче с мисъл я насочвам.
И се опитвам да напиша стих,
във който и душата ми да диша.
С илюзиите вече се простих
и пак не зная как да го напиша.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Слънчева е музата...
