Пише: " Свободен"
Не си струва тъгата по тебе,
не си струва дори самотата...
Имаш всичко, а после в излишното
се захласваш... Е, що за отплата?
Като буца от твърд чернозем,
като стрък от трева пожълтяла -
суха, грапава, дишаща в плен,
невъзможна... Напук оцеляла...
Отнеси я със себе си, тръгвай!
Няма смисъл от глупави сцени.
Твърде късно е да се сбогуваш,
твърде рано е да си със мене.
Отнеси, ако искаш парчетата
от дома, който зидах в мечтите.
Отнеси даже спомена! В шепата
прибери рестото от лъжите...
И не връшай се повече, Дяволе,
остави ме да дишам спокоен!
Няма смисъл от глупаво даване,
на гърдите ми пише: "Свободен!"
© Йордан All rights reserved.
