Не си струва тъгата по тебе,
не си струва дори самотата...
Имаш всичко, а после в излишното
се захласваш... Е, що за отплата?
Като буца от твърд чернозем,
като стрък от трева пожълтяла -
суха, грапава, дишаща в плен,
невъзможна... Напук оцеляла...
Отнеси я със себе си, тръгвай!
Няма смисъл от глупави сцени.
Твърде късно е да се сбогуваш,
твърде рано е да си със мене. ...